Почистих душата си, изхвърлих всичко ненужно...

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Автор: Кристина Филипова

Скална жена
ЛЮБОВ БЕЗ РАЗУМ Е КАТО РЕКА
БЕЗ ИЗВОРА ОТ ПЛАНИНАТА
А РАЗУМ БЕЗ ЛЮБОВ Е ОКЕАН БЕЗ БРЯГ.
БЪДИ ТИ ИЗВОРА ОТ ПЛАНИНАТА
И БРЯГ НА ОКЕАНСКИТЕ ВОДИ!
БЪДИ ТИ СЛЪНЦЕ В НЕБОСВОДА
И ЖИВА ТАЙНА В ПРИКАЗНИТЕ СИ МЕЧТИ!
БЪДИ ВЕНЕЦА НА ЦВЕТЯТА,
ПЧЕЛИЧКАТА ЗА ТЕХНИЯ ПРАШЕЦ!
БЪДИ ТИ ЛЪЧ НА СВЕТЛИНАТА
И КРАСОТА ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН!
БЪДИ ЗАКРИЛНИК НА ДУШАТА
РОДЕНА В ДЕТСКИТЕ СИ ДНИ,
БЪДИ ТИ РОЗАТА В РЪКАТА,
С КОЯТО ДА ПОСРЕЩАШ ЛЮБОВТА!
БЪДИ ТОВА,КОЕТО СИ!..
И ЗАПАЗИ СВЕЩЕННОТО СИ ПРАВО-
ДА БЪДЕШ БРЯГ НА ОКЕАНСКИТЕ ВОДИ
И ИЗВОРА НА СВОИТЕ МЕЧТИ.